15.6.09

Одисеята на едно писмо - факти, размисли и страсти


Това е една истинска история, в която нещата са назовани с истинските им имена.

Една история случила се само преди месец, но едва ли е първата и се съмнявам че ще бъде и последната.

Участниците в тази одисея са съвсем обикновени хора (в това число и аз като пряк участник)и едно НПО (всъщност най-голямото национално представено НПО у нас).

Това е една Българска приказка за това, как една група от осем души + ръководител заминава за Белгия. Там би трябвало тази група да се обучава от Белгийска неправителствена организация (т. нар. НПО)как да мотивират хора с увреждания да съставят лични, индивидуални житейски планове. Как да ги мотивират да се борят за един по-самостоятелен и независим живот. Да се научат да си дават реална представа за възможностите и потребностите си.

Всичко това до тук е прекрасно. Идеята е страхотна. В Белгия тази стратегия работи успешно и аз се радвам че имах възможността да видя с очите си какво са постигнали. Първата мисъл, която ми мина през ума беше, че е трудно постижимо всичко това в нашите условия. Но като се замислих е хубаво това, че сме се докоснали до вече изградена система, която работи. Нашата работа сега е да предадем опита и да се опитаме да направим първата крачка.

До тук добре, но се налага да свалим розовите очила и да ви разкажа за липсата на организация и елементарна предварителна подготовка в съчетаие с несериозен и безотговорен ръководител на група.

С подробностите и цялата история и нейното развитие може да се запознаете ТУК (прочетете писмото и не пропускате и коментарите под него за да добиете пълна представа за ситуацията и нейното развитие)

Не разказвам всичко това за да се оплаквам.

Не искам и състрадание или съчувствие.

Искам просто да се научим да се уважаваме.

Да се научим как да поемаме отговорст за собствените си действия или бездействия и как да търсим такава (отговорност) от институциите и организациите за техните действия или бездействия.

Няма коментари: