12.3.09

Национална мрежа за хора с увреждания – цензура и тоталитаризъм

Живеем в демократична държава. Идеята на демокрацията е на всеки да се даде достатъчно свобода на действие и изразяване на личното мнение. Тази „свобода” е достатъчно тежко бреме и един разумен човек би трябвало да го осъзнава и да умее да я използва по най-разумния и обществено приемлив начин. Всеки би трябвало да носи отговорност за действията или бездействието си...

Това е моето виждане. Изхождайки от него, аз решавам да поема бремето на тази демократична „свобода” и да поема отговорност за действията си. Имам изградена ценностна система и собствено виждане (пo много житейски въпроси и начини за общуване). Смея да твърдя, че имам най-малкото елементарно възпитание. Учили са ме, че когато искаш да получиш отговор е нужно да попиташ любезно. Аз съм любознателна, открита и отворена личност за всякакви предизвикателства. Когато нещо не ми е ясно, просто питам и търся отговори, за да мога да направя съответните изводи за себе си.
Сигурно вече много от вас се чудят какво е това предисловие и що за егоцентрична и нарцистична личност е автора на постинга. Това предисловие си има причина. Този постинг е в резултат на една нелепа ситуация в която попаднах, или може би в която сама се „набутах” грубо казано.

Преди около седмица бях изгонена от един сайт. Това е нещо повече от просто „сайт”. Това е едно място на което много хора с увреждания намират приятели и сродни души и благодарение на това, се чувстват по-пълноценни и „живи”. Говоря за вече не безизвестната „Национална мрежа за хора с увреждания”. Въпросния сайт е www.network-hv.com . негов инициатор и създател е Христо Вътев. Аз имам профил там от самото зараждане на сайта. В началото имах известни резерви за него, защото си помислих, че се заражда поредното „специално” място за хората с увреждания. Уж говорим за интеграция и приобщаване, а продължаваме да създаваме „специални” места. Това беше първата ми реакция. С течение на времето това уеб пространство започна да се развива и да придобива големи мащаби. В даден момент си помислих, че първата ми реакция е била погреша и прибързана. Виждах как хора там намират нови приятели и съмишленици, как се организират да правят различни неща, които преди това не са имали смелостта дори и да мечтаят (повечето поне). Скачат с бънджи, летят с малки самолети и парапланери, организират се и отиват заедно на почивка, организират си различни конкурси... просто се чувстват хора, нормални и пълноценни.

Но...както винаги има едно „но”. Какво не ми харесва в тази на пръв поглед идеална картинка. Не ми харесва това, че с течение на времето в сайта започнаха да се появяват все по-често и натрапливо различни теми на „духовна” тематика. Не ми хареса това, че на пръв поглед сайта е място, в което всеки може да изрази мнение, да прояви самоинициатива и да потърси подкрепа или просто мнение. Но реалността в крайна сметка се оказва съвсем различна. Оказва се, че всичко е наред ЕДИНСТВЕНО, когато твоето лично мнение и действията ти съвпадат с тези на „създателя”, както го наричат хората. Когато се появи човек с различно мнение или просто задаващ повече въпроси, става нежелан и се превръща в аутсайдер.

Аз самата бях изгонена от този сайт, без каквото и да е предупреждение или обяснение след един Мой коментар по повод една анонимна тема (по скоро отправен въпрос към "създателя" на сайта), която беше поставена в сайта. Като моят коментар по темата не съдържаше нито цинизми, нито обиди, нито каквито и да било други думи и изрази накърняващи нечия личност. Един най-обикновен коментар, в който просто задавам въпроси и изразявам открито мнението си какво не ми харесва и какво е моето становище и гледна точка. Резултата беше блокиране на моето IP и няколко часа по-късно е изтрит профила ми в този сайт. Когато се опитах да поискам просто обяснение, защо съм изгонена, какви са причините за това крайно решение. В отговор получих мълчание и временно закриване на общия чат, който е към сайта, където влизат повечето потребители и всеки, който е пожелал. Но до тук не се свърши всичко. Всеки друг потребител от сайта опитал се да получи отговори на въпросите, които аз повдигнах и се осмели също като мен да ги повдигне публично, беше изгонен от сайта. Също като мен!

Та питам се аз това ли е нашата „демокрация”, това ли е нашето „свобода на словото”!!!? Това ли е начина да се справяме с всеки имащ различно мнение и достатъчно дързост просто да си зададе открито въпросите които го вълнуват. Може би ще кажете, че това място, този сайт е „частна собственост” и неговия създател и притежател има пълните права над него. Бих се съгласила с това, ако www.network-hv.com не се беше превърнала в национална мрежа на хора с увреждания. Бих се съгласила, ако това беше поредния личен сайт или блог, който е личния „дневник” на своя създател. НО... отново това „но”! Това вече е много повече. Това място съществува благодарение на хората, които са в него, благодарение на техните желания, мечти, инициативи, добра воля, интелектуален потенциал и т.н. Морално не е приемливо при това положение да се налага цензура и един човек да се изживява като „всемогъщ”. Не е морално да се трупат активи на гърба на дадена социална група. При положение, че е написано, че това е сайт отворен за всички, при положение че няма изрично написани „препоръки” така да се каже, кое е приемливо и кое не е, за какво „имаме право” ние потребителите („кръвоносната система”) на сайта да говорим и питаме открито, не виждам причина моят профил да бъде изтрит без никакво предупреждение или обяснение (и не само моя профил). Но явно, както и повечето хубави неща у нас биват опорочени. Опорочени от нашето тесногръдие... от нашите комплекси... от нашето изкривено разбиране и злоупотреба с думата „власт”...

5 коментара:

Павел Борисов Николов каза...

Страшно тъпа история, наистина. Но не съжалявай. Сайтът, от който са те изгонили, просто не те заслужава. Ти явно стоиш много по-високо от него.

Zaycheto каза...

Аз не съжалявам за сайта. Просто ми се искаше да няма толкова заблудени души. Исках да им покажа, че няма нищо страшно в това да казваш открито какво мислиш и да си оттояваш позицията. А колкото до тази история, наистина е глупава, но дори и от нея могат да се извлекат изводи и поуки.
Благодаря за подкрепата Павел Николов

Цветно каза...

Я да не се предаваш!

Longanlon каза...

хм, тоя сайт частен ли си е или е на някаква обществена организация?

щото ако е частен, такива неща като "свобода на словото" и "демокрация" са ирелевантни - собственикът може да прави каквото си иска, както и ти в личния си блог. в случая - тъжно за хората с увреждания, но...

Zaycheto каза...

Сайта не бих казала че е частен, направен е с идеята да се превърне в национална мрежа. Той и се превърна в такъв в крайна сметка. От една страна е национална мрежа за хора с увреждания, от друга страна не е институция. Да един човек го започна, но не той го направи такъв какъвто е сега. Ако не са хората, това щеше да си остане само една непосещавана страничка с гръмко име.