24.1.09

Секс услуги за хора с увреждания – тема табу или просто необходимост

В днешно време напрегнатия живот, който водим, ежедневните битови проблеми, еднообразния начин на живот, притесненията за това как ще „вържем” двата края, все по-честите изблици на агресия сред обществото и какво ли още не ни влияят негативно на психиката а от там и започват проблемите с физическото здраве. Човекът е единствения биологичен вид, който прави секс за удоволствие. Отдавна на секса не се гледа само като на метод за продължаване на рода. Научно е доказано, че той влияе благоприятно на нервната система на човека, успешно се справя със стреса. Хормоните на щастието, които се отделят по време на секс повлияват благоприятно лошото ни настроение, дори и депресивните състояния причинени от не много лекото ни ежедневие. Изследвания в тази област показват, че оптималната доза секс е 3 пъти седмично. По този начин се активизира имунната система, ставаме по-устойчиви на вируси и усмивката се появява по-често на лицата ни. В крайна сметка всеки сам решава и преценява кога и колко често има нужда от се разтовари от напрежението по този приятен и полезен начин.
Но какво се получава, когато даден човек поради някакво увреждане не може да намери партньор. Тялото е увредено, движенията са затруднени или невъзможни...но това е само външната обвивка. Какво става вътре в тялото на този човек, какво става с неговите желания, с неговите потребности...хормоните му функционират правилно, от това следва извода, че той има същите желания и потребности като останалите, т.н. „здрави” хора. Но какво казва нашето общество по този въпрос? – отговора е „Нищо”! Просто за това не се говори. Това е тема Табу в нашето общество.
Схващанията са, че човек когато има увреждане не е способен и дори едва ли не няма право да изкарва на повърхността желанията, които се пораждат у него. Едва ли не той няма право да изпитва подобна нужда. Това е насаждано у нас в течение на много години. Хората с увреждания жиеят в изолация, далече от хорските погледи, лишени от всякакви нормални социални контакти. Според мен основна грешка в отглеждането и дори рехабилитацията на дете с увреждане и в последствие възрастен човек е това, че подхода към него е чисто медицински. Единственото, което се опитват да коригират лекари, рехабилитатори е тялото. Но човек не е само жива маса от кости, мускули и кожа. Той има и други потребности, потребности на едно друго ниво, а именно емоционални. Тялото не е само физика, то е и психика. Един лозунг от близкото ни минало изниква в съзнанието ми като говоря за тези проблеми – „Здрав дух в здраво тяло”. Ето това според мен е правилната рецепта за възстановяване на баланса в организма. Трябва да се обръща внимание на желанията и потребностите на хората с увреждания.
За каква интеграция говорим, когато лишаваме хората с увреждания от една повече от нормална потребност – потребността от секс! Много хора са затворници в собствените си домове, не могат да излязат сами на вън, понякога не могат и да се обслужват сами или просто им е по-трудно. Хората са различни, различни са и нагласите. Какво лошо има в това сексуалната услуга да е залегната в социалните услуги за хора с увреждания. Нали основния принцип на социалните услуги, техния смисъл е да помагат на хората да живеят един по-нормален живот. Ние не откриваме топлата вода. В Холандия например човек с увреждане един път месечно може да се възползва от секс услуги, като за това заплаща държавата. А и не само там. В Холандия хората по-различни ли са. Не сме ли от един и същи биолоичен вид. Нямаме ли еднакви потребности. Само че при нас като се заговори за секс веднага се намира някой да каже, че това е срамна дума, мръсна, това е тема Табу! Защо трябва да сме по-различни, защо трябва да се срамуваме от потребностите си. Убедена съм, че ще се намерят и „моралисти”, който ще заклеймят идеята като неморална, срамна... Тях мога да ги попитам само едно – Вие като задоволявате тази си потребност, гледате ли на това като на грях или се срамувате?
Да ние имаме увреждния, но ние сме преди всичко Хора. Искаме само това, което ако не бяхме затворници в собствените си тела, щяхме да имаме възможност да правим, без да се унижаваме, да бъдем убиждани или да чакаме подаяние защото с мизерните пенсии отпускани от държавата ни и смешните добавки за социална интеграция не можем да си позволим този „лукс”. Едно развито и цивилизовано общество (за каквото се смятаме и ние) трябва да е отворено към ВСИЧКИ проблеми на свойте граждани.