3.12.08

Национален ден на Хората с увреждания /3.12/


Днес е националния ден за хората с увреждания!
Ако все още има човек, неразбрал какво е това чудо "човек с увреждане" ще ви кажа - това е едно същество, човек по презиумция и по документи, само дето почити никой не го зачита за човешко същество. Човек РАЗЛИЧЕН (чудя се дали има двама души напълно еднакви, но така са решили да ги наричат - различни). Това е една група от хора, която обществото ни се стреми да игнорира и да се опитва всячески да забрави за тях или да направи така, че да се затрият отлицето на земята посредством естествения подбор /Теорията на Дарвин/. Чудите се как става това ли? - ами много лесно и просто:
*Мизерни пенсии от държавата;
*Мизерни добавки за "социална интеграция";
*Мизерни социални помощи;
*Некачествени технически помощни средства;
*Недостъпна архитектурна среда;
*Некачествено образование;
*Редица пречки на трудовия пазар и почти невъзможния достъп до нормална и желана професия съчетано с мизерна заплата;
*Недружелюбна здравна система /не само за хоратас увреждания, но там се усеща най-много/....
Примери много, не си струва да продължавам,защото списъка ще стане ужасно дълъг и досаден за четене. То и няма нужда от много писане, просто ако се огледаме какво става около нас и ще ни стане ясна картината на нашето съвремие, на нашета демокрация.
Мисля, че на всички им стана ясно какво е да си човек с Увреждане у нас. Интересно преживяване, покачващо адреналина, нали!
А сега за 3-ти декември. Имаме си ден за борба със СПИН, ден за борба с рака на гърдата, ден за борба с тютюнопушенето, ден на майката, ден на детето....а да не забравя и въпросния ден на хората с увреждания. Защо трябва да има специален ден, за да се забележи нещо, което е толкова ярко че, ще ни избоде очите... всеки ден. Да не би майката да е Майка само един ден в годината, детото да е дете един ден в годината, болните от спин, рак и те ли са болни само един ден от година, ами пушачите...ами останалите, който останаха неназовани, ами сираците, децата лишени от родителска грижа и също така отхвърлени от обществото /да не говорим пък и за децата с увреждания/... Какво значение има един ден се питам аз, това ще ни направи ли по-малко хора с увреждания, ще ни признаят ли поне за ден за равнопоставени, ще изчезне ли съжалението и обезличаването ни в погледите на т.н. "нормални" хора поне за ден...Едва ли!

1 коментар:

venko1978 каза...

Зайо,както ти писах в сайта,няма смисъл да се ядосваш .
Никой не е застрахован от това сам да откие какво е да си с увреждане(макар че политиците се държат така)ние хората с увр.знаем две и двеста, и сме много търпеливи ,но да не мислят ,че и нашето търпение е безкрайно.