27.10.08

За децата, за избора и въпросите, които остават без отговор


Това е моя котарак Рижко. Вече на 6 месеца и половина. започва да прилича на истински котарак ;). Когато го взех, беше едно дребно, хилаво и грозновато животинче, но много гальовно. Тва беше и причинатада избера точно въпреки, че на външен вид не беше нещо особено, не е чистокръвен, на всичкото отгоре си имаше и здравословни проблеми (част от които предстят да бъдат преодоляни). Сега вече на малко повече от 6 месеца той е едно щастливо и вече с приличен външен вид коте.
Сигурно се чудите защо пък му обръщам внимание точно на тоя котарак. Отговова е просто, че си задавам някои въпроси и за съжаление отговор или не намирам или той е толкова жесток, че по-добре да не го намирам.
Чудя се къде е проблема - дали ние нещо сме сбъркани или живота ни в тази държава и вече почти двадесет годишния преход ни е направил толкова хладноскръвни. Вземаме животинче, лекуваме го. Радваме му се, то расте щастливо обгрижвано, хранено и глезено. А какво става с нашите деца? Ами с тези, които имат и някакво увреждане?
Защо никой не ги иска? Защо домовете са пълни с деца, защо когато осиновяваме дете (за щастие това се случва понякога) гледаме да е красиво, здраво, послушно... Защо когато ни се роди дете с увреждане все още персонала в медицинските заведения ни съветват да го оставим, нали сме млади ще си родим друго. А това дете, то няма ли право да живее, то няма ли право на нормален живот и семейство! Защо вместо да ни съветват как по-бързо да се "отървем" от него не ни посъветват какви са неговите нужди за правилното му развитие и възстановяване, от какво се нуждае и къде можем да получим адекватна помощ и подкрепа...
Много въпроси -малко отговори!

Няма коментари: